Ограничаващи вярвания, които имаме за парите

Когато започнах да се интересувам повече от темата лични финанси забелязах, че едно от първите и доста често срещаните неща, за което хората в тази сфера говореха, бяха ограничаващите вярвания, които повечето от нас имаме за парите. И колко е важно да осъзнаем това, за да можем да ги преодолеем и да настроим мислите си за нови, които биха ни помогнали в пътя напред.

Богати или щастливи? Последно време сякаш чувам това по-често отколкото “Да бъде или да не бъда?” Това е едно от най-кратките, но същевременно опасни словосъчетания, свързани с финанси или пари, които съм чувала. Даже наскоро видях в Инстаграм клип, където един потребител спираше хората на улицата и ги питаше точно този въпрос. Кое биха избрали, щастието ИЛИ парите, сякаш двете не могат да съществуват заедно при един човек.

Сякаш питат тъмнина или светлина, две пълни противоположности. А не сравняват усещане и нещо материално. Защо казвам, че е опасно - защото без никакви факти ти внедрява усещането, че само едно от тези неща е възможно и ако искаш другото, трябва да жертваш това от двете, което в момента имаш.

Парите съсипват отношенията. Парите не могат да купят щастие. Лесно е да загубите истински приятели заради пари. Бог не обича богатите. Парите развалят човек. Ако съм богата, тогава всички ще са приятели с мен само заради парите. Срамно е да се говори/мисли за пари. и т.н.

Да си ви познати? Когато почнах да се запознавам повече с темата и срещнах изброените горе и още доста подобни, се замислих аз колко такива съм приемала за даденост, без да се замислям над тях. Отивайки по-назад във времето, мога да намеря и образи, олицетворяващи точно тези вярвания.

Един от първите ми ярки спомени за герой с много пари, е чичо Скрудж, който доста често беше показван като нещастен сам човек [паток] и как само семейството му носеха истински положителни емоции. Да, вярвам, че емоционалните връзки с хората близки до нас, било то по роднинска линия или избор, са основа, без която е много трудно, но да поставяме ситуацията сякаш или трябва да избереш семейно щастие или да си финансово добре е грешно, защото двете неща не са избора, който имаме.

Има хора, които са добре финансово и са щастливи в личния си живот, има и такива, които са ужасно финансово и нещастни в личния си живот. За да имаш едното, не трябва да платиш с другото.

В някой от следващите блог постове ще разгледаме и честия и полярен въпрос “Парите купуват ли щастие?”, но другата фраза, която искам да разгледам в този, е “Срамно е да се говори за пари”. И първия ми въпрос е защо?

Какво му е срамното да говорим за нещо, което е част от живота на всички от нас, и за което, в повечето случаи, разменяме според мен най-ограничения ни капитал - времето? Нямаме проблеми да дискутираме личния живот на хората, и кой какво прави дори и в дом-а си, но щом се спомене пари - а не, това не е правилно.

Искам всяка една от вас да се замисли и за себе си сама да си отговори на въпроса логично ли да е смятаме говоренето за пари за срамно, и ако стигнете до отговор да, замислете се каква е причината за това. Парите са тема, която трябва да присъства в разговорите на всяка една от нас, защото самите те присъстват в живота ни.

По същия начин по който се грижим за физическото и психическото си здраве, можем да намерим време, за да се погрижим за финансовото си.