Методът на пликовете с кеш (Cash-based Budget)
В края на месеца винаги сте на червено и трябва или да ползвате кредитната си карта, или да вземете краткосрочен заем? Чувствате се, сякаш винаги сте на кредит? Дори и когато бюджетирате? Тогава за вас може да пасне методът „Пликове с кеш“.
Какво представлява?
Накратко, правите си първоначалния бюджет за месеца по категории (може да използвате метода Zero-based от предишната статия), но разликата е, че повечето категории са изцяло в кеш. Парите не само са разпределени на лист, в програма или апликация, но и физически отиват в пликове.
Всеки плик носи името на съответната категория разход. Например, ако сте определили 300 лв. за храна, поставяте тази сума в плик с надпис „Хранителни стоки“.
След това имате две опции:
Взимате плика всеки път, когато пазарувате.
Преди самото пазаруване взимате от плика сумата, която смятате, че ще ви е необходима.
Ако имате разходи, които не могат да бъдат платени в брой (напр. ипотека или абонаменти), оставяте в разплащателната си сметка точно толкова пари, колкото са нужни за тях. Всичко останало се плаща в брой от пликовете.
Може ли този метод да се комбинира с 50/30/20?
Да, тогава имате само три плика:
50% за нуждите ви (наем, храна, сметки).
30% за желанията ви (излизания, развлечения).
20% за спестявания.
За спестяванията препоръчвам сумата да стои в отделна сметка, без дебитна карта към нея, а ако е в друга банка – още по-добре.
Плюсове на този метод
✅ Избягвате таксите за овърдрафт и ползването на други кредитни инструменти.
✅ По-осъзнат контрол върху разходите.
✅ По-малка вероятност за импулсивни покупки – ако нямате парите в себе си, няма как да ги похарчите.
✅ По-силна емоционална връзка с парите – усещането да платите с банкноти е различно от това да платите с карта.
Минуси
❌ Разхождането с много кеш не е удобно, а и крие рискове.
Как да го адаптирате? Ако импулсивността ви е проблем, може да приложите този метод само към някои категории, вместо към целия си бюджет. Например, аз понякога го използвам за хранителни стоки – отивам в магазина само с толкова, колкото ще ми трябват за планираните покупки. Така се контролирам да не взимам неща, които не са ми необходими, дори и да са на промоция.